26 oct 2007, 10:57

Малка смърт

  Poesía » Otra
1K 0 0

 

Погребах една своя мечта,

от всички най-стара бе тя.

Погребах най-старата си мечта.

Дали времето и бе дошло

или аз сама я уморих,

дали тя от мен се умори

и може би над мен се смили.

Отиде си най-старата ми мечта.

Погребах я... сама.

Без почести и без цветя.

Сама... бяхме само аз и тя.

Безмълвни и добри.

Тя бе красива и тогава, и сега,

времето бе оставило

единствено и само върху мен следа.

Погребах най-старата си мечта,

а в мен остана усещането,

че тя отиде си, а сякаш аз умрях...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рамона Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...