Погребах една своя мечта,

от всички най-стара бе тя.

Погребах най-старата си мечта.

Дали времето и бе дошло

или аз сама я уморих,

дали тя от мен се умори

и може би над мен се смили.

Отиде си най-старата ми мечта.

Погребах я... сама.

Без почести и без цветя.

Сама... бяхме само аз и тя.

Безмълвни и добри.

Тя бе красива и тогава, и сега,

времето бе оставило

единствено и само върху мен следа.

Погребах най-старата си мечта,

а в мен остана усещането,

че тя отиде си, а сякаш аз умрях...