30 dic 2011, 17:36

Малка спирка

  Poesía » Otra
851 0 2

    Малка   спирка

 

Преминават край мен

с безразличие шеметни влакове.

Бързат нощ или ден -

кратки срещи след трепетно чакане.

И обгръща тъма

в своя шал тишината.

Пак оставам сама,

а в очите разплакани

уморени мечти - езера се оглеждат.

Мой живот разпилян,

моя осиротяла надежда!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Ив Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти,Сиси, за оптимистичната нотка ! Нека новата година бъде по-щедра към нас!
  • Мой живот разпилян,
    моя осиротяла надежда!

    Тъжно!

    Но ти вдигни очи към новия ден, към идващата година, към бъдещето...и вярвай!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...