Dec 30, 2011, 5:36 PM

Малка спирка

  Poetry » Other
847 0 2

    Малка   спирка

 

Преминават край мен

с безразличие шеметни влакове.

Бързат нощ или ден -

кратки срещи след трепетно чакане.

И обгръща тъма

в своя шал тишината.

Пак оставам сама,

а в очите разплакани

уморени мечти - езера се оглеждат.

Мой живот разпилян,

моя осиротяла надежда!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Ив All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти,Сиси, за оптимистичната нотка ! Нека новата година бъде по-щедра към нас!
  • Мой живот разпилян,
    моя осиротяла надежда!

    Тъжно!

    Но ти вдигни очи към новия ден, към идващата година, към бъдещето...и вярвай!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...