Dec 30, 2011, 5:36 PM

Малка спирка

  Poetry » Other
850 0 2

    Малка   спирка

 

Преминават край мен

с безразличие шеметни влакове.

Бързат нощ или ден -

кратки срещи след трепетно чакане.

И обгръща тъма

в своя шал тишината.

Пак оставам сама,

а в очите разплакани

уморени мечти - езера се оглеждат.

Мой живот разпилян,

моя осиротяла надежда!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Ив All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти,Сиси, за оптимистичната нотка ! Нека новата година бъде по-щедра към нас!
  • Мой живот разпилян,
    моя осиротяла надежда!

    Тъжно!

    Но ти вдигни очи към новия ден, към идващата година, към бъдещето...и вярвай!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...