С посвещение...
Малката Ида танцува с гладиолите...
Днес за последно, преди да порасне...
В съня и са куклите - немите, голите,
и гледат във нея, недетски ужасни...
Малката Ида просто няма родители...
Няма никого и говори сама със цветята,
само тайно, само нощем, без зрители,
и много горчиво, не както децата...
Малката Ида не вярва във Бога...
Не се научи поне да вярва в човешкото...
Защото в сънищата куклите не могат
да изкупят на хората грешките...
Тя е тъжно момиченце, Малката Ида
днес за последно танцува с цветята...
Някъде там, във съня, без да я видя,
порасна недетски жестоко душата и...
© Евкалипт Todos los derechos reservados
увисва на въжето вместо грешните,
които са решили кой, и как да бъде
затворен зад вратата при излишните...
Невероятно силен стих!!!