24 dic 2007, 11:23

Малката кибритопродавачка 

  Poesía
1344 0 6
۰۪۫٭۪۫۰ Малката кибритопродавачка۰۪۫٭۪۫۰

Погледни! Познаваш ли това момиче?!
Ето я, виж как крачи през снега,
запалила в ръката клечка от кибритче...
Замръзнала, изгубена и толкова сама...

Снежинки галят я с телата си от лед,
спират я да плаче - заледяват и сълзите...
И тя върви така, смело, все напред
и говори тихо, шепне на звездите...

Моли ги за малко да я сгреят,
да слязат долу на земята!
Да и поприказват, мъничко да и попеят,
да усети и тя за кратко топлината...

За миг заспива и всичко изчезва,
от болка и мъка освобождава сърцето...
Тя веч не е никак сама,
сега тя е при тях на небето...

Сега се усмихва щастливо
и тича, и шумно се смее,
но в играта си въздъхва горчиво,
защото не може с децата да пее...


П.С: Това стихотворение е написано по приказката на Андерсен "Малката кибритопродавачка"... С него искам да напомня за децата, които са сами по празниците и да призова за повече любов и разбиране спрямо тях!


© Десислава Танева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Страхотно стихотворение! Много успехи ти желая!
  • Толкова тъжно...
    С много обич за теб, мила Деси!
  • Чудесен стих ,мила Деси !Похвално е това ,което си направила !Продължавай в този дух !!!Весели празници !
  • Натъжи ме, Деси!
    Весели празници!
  • Хубав призив!
    Весели празници!
  • толкова тъжен стих не бях чел скоро!!много ме натъжи!!!трябва да се гордееш със този стих!!поздрави!!и весело изкарване на празниците!!
Propuestas
: ??:??