Малката кибритопродавачка
۰۪۫٭۪۫۰ Малката кибритопродавачка۰۪۫٭۪۫۰
Погледни! Познаваш ли това момиче?!
Ето я, виж как крачи през снега,
запалила в ръката клечка от кибритче...
Замръзнала, изгубена и толкова сама...
Снежинки галят я с телата си от лед,
спират я да плаче - заледяват и сълзите...
И тя върви така, смело, все напред
и говори тихо, шепне на звездите...
Моли ги за малко да я сгреят,
да слязат долу на земята!
Да и поприказват, мъничко да и попеят,
да усети и тя за кратко топлината...
За миг заспива и всичко изчезва,
от болка и мъка освобождава сърцето...
Тя веч не е никак сама,
сега тя е при тях на небето...
Сега се усмихва щастливо
и тича, и шумно се смее,
но в играта си въздъхва горчиво,
защото не може с децата да пее...
П.С: Това стихотворение е написано по приказката на Андерсен "Малката кибритопродавачка"... С него искам да напомня за децата, които са сами по празниците и да призова за повече любов и разбиране спрямо тях!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Танева Всички права запазени
