25 mar 2020, 17:52

Малката кибритопродавачка

  Poesía
708 4 7

        Няма място в пазарния делник...

        Тя е клечка по прашния път.

        Не препъва, не боцка, не пречи,

        но за всички е повод - да спрат!

 

        Тъмнината е нашият спътник...

        Светлината е нейният кът.

        Като свещ, пред която се кръстим,

        като миг на прераждане - скъп!

 

        Тя е крехка, а ние сме силни...

        Но светулката в нея крепи

        тази Вяра, че можем да имаме

        постижими и прости Мечти!

 

        И да светим с духа си на другите,

        за които Светът е от кал...

        И пътека да върнем - изгубена,

        и Надежда, че нещо си дал!

 

        Всеки ден е кибритена клечка...

        Може би не оставя следа.

        Но когато решим да е светло,

        ще се срещнем дори с Вечността!

       

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...