Няма място в пазарния делник...
Тя е клечка по прашния път.
Не препъва, не боцка, не пречи,
но за всички е повод - да спрат!
Тъмнината е нашият спътник...
Светлината е нейният кът.
Като свещ, пред която се кръстим,
като миг на прераждане - скъп!
Тя е крехка, а ние сме силни...
Но светулката в нея крепи
тази Вяра, че можем да имаме
постижими и прости Мечти!
И да светим с духа си на другите,
за които Светът е от кал...
И пътека да върнем - изгубена,
и Надежда, че нещо си дал!
Всеки ден е кибритена клечка...
Може би не оставя следа.
Но когато решим да е светло,
ще се срещнем дори с Вечността!
© Маргарита Петрова Todos los derechos reservados