25 mar 2020, 17:52

Малката кибритопродавачка

  Poesía
706 4 7

        Няма място в пазарния делник...

        Тя е клечка по прашния път.

        Не препъва, не боцка, не пречи,

        но за всички е повод - да спрат!

 

        Тъмнината е нашият спътник...

        Светлината е нейният кът.

        Като свещ, пред която се кръстим,

        като миг на прераждане - скъп!

 

        Тя е крехка, а ние сме силни...

        Но светулката в нея крепи

        тази Вяра, че можем да имаме

        постижими и прости Мечти!

 

        И да светим с духа си на другите,

        за които Светът е от кал...

        И пътека да върнем - изгубена,

        и Надежда, че нещо си дал!

 

        Всеки ден е кибритена клечка...

        Може би не оставя следа.

        Но когато решим да е светло,

        ще се срещнем дори с Вечността!

       

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...