Mar 25, 2020, 5:52 PM

Малката кибритопродавачка

  Poetry
704 4 7

        Няма място в пазарния делник...

        Тя е клечка по прашния път.

        Не препъва, не боцка, не пречи,

        но за всички е повод - да спрат!

 

        Тъмнината е нашият спътник...

        Светлината е нейният кът.

        Като свещ, пред която се кръстим,

        като миг на прераждане - скъп!

 

        Тя е крехка, а ние сме силни...

        Но светулката в нея крепи

        тази Вяра, че можем да имаме

        постижими и прости Мечти!

 

        И да светим с духа си на другите,

        за които Светът е от кал...

        И пътека да върнем - изгубена,

        и Надежда, че нещо си дал!

 

        Всеки ден е кибритена клечка...

        Може би не оставя следа.

        Но когато решим да е светло,

        ще се срещнем дори с Вечността!

       

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...