25 мар. 2020 г., 17:52

Малката кибритопродавачка

707 4 7

        Няма място в пазарния делник...

        Тя е клечка по прашния път.

        Не препъва, не боцка, не пречи,

        но за всички е повод - да спрат!

 

        Тъмнината е нашият спътник...

        Светлината е нейният кът.

        Като свещ, пред която се кръстим,

        като миг на прераждане - скъп!

 

        Тя е крехка, а ние сме силни...

        Но светулката в нея крепи

        тази Вяра, че можем да имаме

        постижими и прости Мечти!

 

        И да светим с духа си на другите,

        за които Светът е от кал...

        И пътека да върнем - изгубена,

        и Надежда, че нещо си дал!

 

        Всеки ден е кибритена клечка...

        Може би не оставя следа.

        Но когато решим да е светло,

        ще се срещнем дори с Вечността!

       

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...