25 мар. 2020 г., 17:52

Малката кибритопродавачка

711 4 7

        Няма място в пазарния делник...

        Тя е клечка по прашния път.

        Не препъва, не боцка, не пречи,

        но за всички е повод - да спрат!

 

        Тъмнината е нашият спътник...

        Светлината е нейният кът.

        Като свещ, пред която се кръстим,

        като миг на прераждане - скъп!

 

        Тя е крехка, а ние сме силни...

        Но светулката в нея крепи

        тази Вяра, че можем да имаме

        постижими и прости Мечти!

 

        И да светим с духа си на другите,

        за които Светът е от кал...

        И пътека да върнем - изгубена,

        и Надежда, че нещо си дал!

 

        Всеки ден е кибритена клечка...

        Може би не оставя следа.

        Но когато решим да е светло,

        ще се срещнем дори с Вечността!

       

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...