28 feb 2008, 7:53

Малки принце

  Poesía » Otra
839 0 6

Малки принце

 

Ако днес земята със ръце изровя,
ако на Господ се помоля силно,
ако на карта цялата земя заложа,
ще мога ли до мен да те открия?

 

Не искам много, само за минута,
да видя как смеят се очите твои,
как сълзи по бузите се стичат,
щом за любов и топлина запееш...

 

Хайде, събуди се, ставай, малки принце,
заедно във Рай земята да превърнем.
В теб са любовта и добротата ни човешка
нека пак сред хората да ги посеем...

 

И заедно ще учим всеки смел да бъде,
ще спрем войни, децата ще прегърнем,
любовта в закон със тебе ще превърнем,
само ти за миг върни се, малки принце.

 

Не идваш... Господ ли не иска да те пусне?
Толкова ли много те обича? Обясни му,
че и аз от тебе имам нужда, малки принце...
Не иска... Усмихни се, там някъде от Рая.

 

А аз ще знам, че слънцето когато топли,
това е всъщност твоята прегръдка...
Че изпратил си ти вятър да ме пази
и няма никога светът ми да е празен...

 

посветено на Тоше Проески

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много се радвам на новата ни среща,мила Саша.Мисля че позна кой ти пише.Излишно е да казвам,че за пореден път ме разплака с творбата си за агелчето-та аз съм ти го казвала не веднъж.Усмивки от мен.
  • Много топлина лъха,много красота..и една безкрайно добра и красива душа.

    Хайде, събуди се, ставай, малки принце,
    заедно във Рай земята да превърнем.
  • Много силни и топли прегръдки от мен. Радвам се, че ви е харесало. Хубавите хора заслужават хубави думи. А хубавите хора, правещи хубава музика, още по - хубави думи заслужават. И все пак, ми се искаше да нямаше повод да го напиша...
  • Браво!Просто е възхитително...Искрен поздрав
  • !!!!!!!!!!
    Страхотен стих!Невероятно посвещение....и все пак се натъжих-повлия ми!
    Много ми хареса!поздрав!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...