Малки принце
Малки принце
Ако днес земята със ръце изровя,
ако на Господ се помоля силно,
ако на карта цялата земя заложа,
ще мога ли до мен да те открия?
Не искам много, само за минута,
да видя как смеят се очите твои,
как сълзи по бузите се стичат,
щом за любов и топлина запееш...
Хайде, събуди се, ставай, малки принце,
заедно във Рай земята да превърнем.
В теб са любовта и добротата ни човешка
нека пак сред хората да ги посеем...
И заедно ще учим всеки смел да бъде,
ще спрем войни, децата ще прегърнем,
любовта в закон със тебе ще превърнем,
само ти за миг върни се, малки принце.
Не идваш... Господ ли не иска да те пусне?
Толкова ли много те обича? Обясни му,
че и аз от тебе имам нужда, малки принце...
Не иска... Усмихни се, там някъде от Рая.
А аз ще знам, че слънцето когато топли,
това е всъщност твоята прегръдка...
Че изпратил си ти вятър да ме пази
и няма никога светът ми да е празен...
посветено на Тоше Проески
© Александра Георгиева All rights reserved.
Усмивки от мен.
