1 nov 2004, 18:00

Малките неща

  Poesía
1.7K 0 3

Малките неща

Колко малко е нужно, на човек за да бъде щастлив.
Колко малко го прави нещастник голям.
Само дума и става дворянин и крал.
Само дума и пада в прахта покосен.
С колко радост дарява света,
щом почувства греховната ласка в ноща!
Колко болка разпръсква сега
тъжна майка със свита душа.
Кокло малко е нужно и грейва тя пак!
щом се срещне с сина си мъничък юнак!
Колко малко...
Колко малко.. И толкова много!
Дай любов и любов получи!
Колко малко е нужно на нас...
да на теб и на мен и на нашия враг,
да почувства доброто и да стане добър!
Любовта да познае и любов да дари!
Колко малка си ти, но достатъчна май
Да почувствам любов и отвърна и знай!
И сега аз дарявам на теб...
И добро и любов, породени от твойто добро,
и от твоята чиста любов!

На моята муза Марти !
23.10.2004
5 часа и 6 минути  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станислав Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...