1 нояб. 2004 г., 18:00

Малките неща

1.7K 0 3

Малките неща

Колко малко е нужно, на човек за да бъде щастлив.
Колко малко го прави нещастник голям.
Само дума и става дворянин и крал.
Само дума и пада в прахта покосен.
С колко радост дарява света,
щом почувства греховната ласка в ноща!
Колко болка разпръсква сега
тъжна майка със свита душа.
Кокло малко е нужно и грейва тя пак!
щом се срещне с сина си мъничък юнак!
Колко малко...
Колко малко.. И толкова много!
Дай любов и любов получи!
Колко малко е нужно на нас...
да на теб и на мен и на нашия враг,
да почувства доброто и да стане добър!
Любовта да познае и любов да дари!
Колко малка си ти, но достатъчна май
Да почувствам любов и отвърна и знай!
И сега аз дарявам на теб...
И добро и любов, породени от твойто добро,
и от твоята чиста любов!

На моята муза Марти !
23.10.2004
5 часа и 6 минути  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станислав Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...