Монар (Ди)
16 27
24 ene 2009, 14:16

Малките обувки на жената 

  Poesía » De amor
1122 0 19

Светът е стар,
защото няма невъзможна свобода.
Зад каменния тил на всички митове
се е родил лъжецът на Вселената
и крие всяка мисъл за изчезване.
Най-малките човеци яхват думите,
насилват ги от малките си кули,
от тесните окопи на петите си ...
А ти си толкова красива бременна!

Несвободата беше те угрижила,
но менe все по-рядко
                     и по-рядко ме разбират.
След около година ще засричам,
ще ръкомахам и ще се изтрия.
Но ти си хубава с плода на хоризонта,
до който никой няма да достигне.

Светът е стар, защото боговете

дариха мързели на хората
и те, неуки да изричат приказки,
издигнаха стени, огнища, храмове.

 

Ще се издигна над вкопаните сандали,
ще те погледам отстрани.
Красива си!

Каква ли смелост е споходила онези,
обикнали децата на страха си…  

© Ди Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??