Светът е стар,
защото няма невъзможна свобода.
Зад каменния тил на всички митове
се е родил лъжецът на Вселената
и крие всяка мисъл за изчезване.
Най-малките човеци яхват думите,
насилват ги от малките си кули,
от тесните окопи на петите си ...
А ти си толкова красива бременна!
Несвободата беше те угрижила,
но менe все по-рядко
и по-рядко ме разбират.
След около година ще засричам,
ще ръкомахам и ще се изтрия.
Но ти си хубава с плода на хоризонта,
до който никой няма да достигне.
Светът е стар, защото боговете
дариха мързели на хората
и те, неуки да изричат приказки,
издигнаха стени, огнища, храмове.
Ще се издигна над вкопаните сандали,
ще те погледам отстрани.
Красива си!
Каква ли смелост е споходила онези,
обикнали децата на страха си…
п.п. всеки срок търпи преразглеждане. заради тебе си.