Jan 24, 2009, 2:16 PM

Малките обувки на жената

  Poetry » Love
1.4K 0 19

Светът е стар,
защото няма невъзможна свобода.
Зад каменния тил на всички митове
се е родил лъжецът на Вселената
и крие всяка мисъл за изчезване.
Най-малките човеци яхват думите,
насилват ги от малките си кули,
от тесните окопи на петите си ...
А ти си толкова красива бременна!

Несвободата беше те угрижила,
но мен
e все по-рядко
                     и по-рядко ме разбират.
След около година ще засричам,
ще ръкомахам и ще се изтрия.
Но ти си хубава с плода на хоризонта,
до който никой няма да достигне.

Светът е стар, защото боговете

дариха мързели на хората
и те, неуки да изричат приказки,
издигнаха стени,
огнища, храмове.

 

Ще се издигна над вкопаните сандали,
ще те погледам отстрани.
Красива си!

Каква ли смелост е споходила онези,
обикнали децата на страха си…
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ди All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...