Малкият голям град

Donny (Donika Jelkova)
32 12

19 dic 2017, 2:20

Poesía » Civil

1660 1 2

Някога и моят град голям се наричаше,

Във него кипеше живот,

Всеки един от нас се заричаше,

Да не продава своя имот.

Тежки времена обаче настанаха,

Boss-ове с черни джипове въстанаха.

Изкупиха имотите на баба и на дядо,

Няма го вече на ливадата овчето стадо.

Не е голям вече моят град,

Работа няма, само клюки и глад.

Младите на далече забегнаха,

Към по-големия град ръце протегнаха.

Ах, как мразя големият град,

Разделя той тела и сърца,

отделя майки от деца,

Но това е положението,

независимо какво ми е мнението...

Всеки гледа там да изчезне,

Без да си дава сметка, че неговият град ще залезе.

Само старци тука останаха,

С надежда някой ден при тях да се върнат децата.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Donny (Donika Jelkova)

2017-12-19T10:03:19+02:00

Права си, Маргарита За жалост това е съдбата на много семейства.
goblenka (Маргарита Ангелова)

2017-12-19T07:12:18+02:00

Бодна ме, Дони! И Свищов мина по този път. Семейството ни се разпиля в търсене на насъщния. Слава Богу, в България, но разстоянията помежду ни са долеми, срещите - редки, болката - голяма....