Donny (Donika Jelkova)
32 12
19 дек. 2017 г., 02:20

Малкият голям град 

  Поэзия » Гражданская
1661 1 2

Някога и моят град голям се наричаше,

Във него кипеше живот,

Всеки един от нас се заричаше,

Да не продава своя имот.

 

Тежки времена обаче настанаха,

Boss-ове с черни джипове въстанаха.

Изкупиха имотите на баба и на дядо,

Няма го вече на ливадата овчето стадо.

 

Не е голям вече моят град,

Работа няма, само клюки и глад.

Младите на далече забегнаха,

Към по-големия град ръце протегнаха.

 

Ах, как мразя големият град,

Разделя той тела и сърца, 

отделя майки от деца,

Но това е положението,

независимо какво ми е мнението...

 

Всеки гледа там да изчезне,

Без да си дава сметка, че неговият град ще залезе.

Само старци тука останаха,

С надежда някой ден при тях да се върнат децата.

 

 

© Donika Jelkova Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Права си, Маргарита За жалост това е съдбата на много семейства.
  • Бодна ме, Дони! И Свищов мина по този път. Семейството ни се разпиля в търсене на насъщния. Слава Богу, в България, но разстоянията помежду ни са долеми, срещите - редки, болката - голяма....
Предложения
: ??:??