Малкият голям град
Някога и моят град голям се наричаше,
Във него кипеше живот,
Всеки един от нас се заричаше,
Да не продава своя имот.
Тежки времена обаче настанаха,
Boss-ове с черни джипове въстанаха.
Изкупиха имотите на баба и на дядо,
Няма го вече на ливадата овчето стадо.
Не е голям вече моят град,
Работа няма, само клюки и глад.
Младите на далече забегнаха,
Към по-големия град ръце протегнаха.
Ах, как мразя големият град,
Разделя той тела и сърца,
отделя майки от деца,
Но това е положението,
независимо какво ми е мнението...
Всеки гледа там да изчезне,
Без да си дава сметка, че неговият град ще залезе.
Само старци тука останаха,
С надежда някой ден при тях да се върнат децата.
© Donika Jelkova All rights reserved.
За жалост това е съдбата на много семейства.
