Малко съм мнителна.
Лъхам на питане.
С мъхеста, вихрена
мъка разлистена.
Но много ме бъркат
с дъха на канела.
А само им лъхам
на себе си смело.
Малко съм стисната
откъм емоции.
Нощна орисница
ме е докоснала.
Но много треперя.
Когато ме гледат.
Щом мислят за мене,
не мога да грея.
Често съм груба и
рязка - до зъбеста.
Тъкмо намерена,
вечно изгубена.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
