26 нояб. 2011 г., 19:49

Малко

861 0 4

Малко съм мнителна.

Лъхам на питане.

С мъхеста, вихрена

мъка разлистена.

 

Но много ме бъркат

с дъха на канела.

А само им лъхам 

на себе си смело.

 

Малко съм стисната

откъм емоции.

Нощна орисница

ме е докоснала.

 

Но много треперя.

Когато ме гледат.

Щом мислят за мене,

не мога да грея.

 

Често съм груба и

рязка - до зъбеста.

Тъкмо намерена,

вечно изгубена.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цвет Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...