Малко
Малко съм мнителна.
Лъхам на питане.
С мъхеста, вихрена
мъка разлистена.
Но много ме бъркат
с дъха на канела.
А само им лъхам
на себе си смело.
Малко съм стисната
откъм емоции.
Нощна орисница
ме е докоснала.
Но много треперя.
Когато ме гледат.
Щом мислят за мене,
не мога да грея.
Често съм груба и
рязка - до зъбеста.
Тъкмо намерена,
вечно изгубена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвет Всички права запазени
