Стихия си, когато ме целуваш -
настръхва смело цялата ми гръд.
Страстта в немирни капчици доплува
до слабите места на мойта плът.
Жадувам устните ти... Непрестанно
със тоя флирт нахлуват топлини -
зърната удрят пламенна камбана
и сякаш, че светът ми се върти.
Не зная как сама те направлявам -
бедрата ми са вече с твоя дъх.
Не спирай, моля те...
и ако се забравя -
събуждай мойто име за из път.
Обичам те, обичам те, безумно...
В жената ми извира благодат.
Сега е важно само да ме любиш,
набъбнал е по кожата гладът.
Сега си Нужда, повече от всичко,
пленена съм от мъжкия ти танц.
Единствено на устните съм близка
и искам, искам, искам да си там...
Не помни самота такава Крехкост,
а само зряла, женска пълнота.
Изгубвам време в твоята безбрежност
и сливам се на воля с Любовта...
© Даниела Todos los derechos reservados
“ Изгубвам време в твоята безбрежност
и сливам се на воля с Любовта...”