26 sept 2004, 14:32

Малко свобода (за баща ми)

  Poesía
1.4K 0 0
Ти си мой баща.
Друг татко немога да нареча.
Ти си ни гледал, работил си за нас разбирам.
Това никога не ще отричам.
Но твойте постъпки аз не одобрява,
знам че право на глас нямам.
Но искам поне веднъж
да седнеш да поговориш с мен като мъж.
Не искам вече всяка нощ
да се забива в сърцето ми нож.
Да плача татко ми омръзна,
да моля се аз неща-
само две неща тате искам
и те са ЛЮБОВ и малко СВОБОДА!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Меги Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...