3 dic 2008, 7:53

Малкото

  Poesía
701 0 6

  С малък нож дълбоки рани се дълбаят най-болезнено,
  с  усмивка малка се завладява недокосвано сърце -
  изобщо силата е в малкото, когато взимаме и даваме,
  когато най-безсилни сме.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Съгласна съм с теб-силата е в малкото-нали понякога и малкото камъче преобръща колата...!! Поздравления за краткия и точен стих!....,да ,дълбоки рани....!!
  • Не си безсилна, просто не ти се е наложило да откриеш на какво си способна . Благодаря за топлите ви думи и затова, че се отбивате при мен.
  • Много интересно малко стихче!Вики колко малка трябва да съм, за да мога да крещя, е съм безсилна
  • Изключителен реалист си!!! Затова и стиховете ти са такива!!!
    6!
  • Малкото е основа на голямота ...пътят от 1000 километра започва с една крачка..красиво ...силата е в малкото

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...