3.12.2008 г., 7:53

Малкото

698 0 6

  С малък нож дълбоки рани се дълбаят най-болезнено,
  с  усмивка малка се завладява недокосвано сърце -
  изобщо силата е в малкото, когато взимаме и даваме,
  когато най-безсилни сме.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Съгласна съм с теб-силата е в малкото-нали понякога и малкото камъче преобръща колата...!! Поздравления за краткия и точен стих!....,да ,дълбоки рани....!!
  • Не си безсилна, просто не ти се е наложило да откриеш на какво си способна . Благодаря за топлите ви думи и затова, че се отбивате при мен.
  • Много интересно малко стихче!Вики колко малка трябва да съм, за да мога да крещя, е съм безсилна
  • Изключителен реалист си!!! Затова и стиховете ти са такива!!!
    6!
  • Малкото е основа на голямота ...пътят от 1000 километра започва с една крачка..красиво ...силата е в малкото

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...