3 дек. 2008 г., 07:53

Малкото

700 0 6

  С малък нож дълбоки рани се дълбаят най-болезнено,
  с  усмивка малка се завладява недокосвано сърце -
  изобщо силата е в малкото, когато взимаме и даваме,
  когато най-безсилни сме.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Съгласна съм с теб-силата е в малкото-нали понякога и малкото камъче преобръща колата...!! Поздравления за краткия и точен стих!....,да ,дълбоки рани....!!
  • Не си безсилна, просто не ти се е наложило да откриеш на какво си способна . Благодаря за топлите ви думи и затова, че се отбивате при мен.
  • Много интересно малко стихче!Вики колко малка трябва да съм, за да мога да крещя, е съм безсилна
  • Изключителен реалист си!!! Затова и стиховете ти са такива!!!
    6!
  • Малкото е основа на голямота ...пътят от 1000 километра започва с една крачка..красиво ...силата е в малкото

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...