3 дек. 2008 г., 07:53

Малкото

702 0 6

  С малък нож дълбоки рани се дълбаят най-болезнено,
  с  усмивка малка се завладява недокосвано сърце -
  изобщо силата е в малкото, когато взимаме и даваме,
  когато най-безсилни сме.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Съгласна съм с теб-силата е в малкото-нали понякога и малкото камъче преобръща колата...!! Поздравления за краткия и точен стих!....,да ,дълбоки рани....!!
  • Не си безсилна, просто не ти се е наложило да откриеш на какво си способна . Благодаря за топлите ви думи и затова, че се отбивате при мен.
  • Много интересно малко стихче!Вики колко малка трябва да съм, за да мога да крещя, е съм безсилна
  • Изключителен реалист си!!! Затова и стиховете ти са такива!!!
    6!
  • Малкото е основа на голямота ...пътят от 1000 километра започва с една крачка..красиво ...силата е в малкото

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...