28 sept 2012, 13:31

Малта

  Poesía » Otra
795 0 3

  Тук морето е църква -
  ветровита, тържествено пуста.
  И под купола звезден
  блещукат на кораби мачтите
  като хиляди свещи.
  Току-що е свършила службата.
  По крайбрежните улици
  с каменни еркери
  чувам крачките
  на стоманени рицари,
  влизащи в странноприемниците,
  поотметнали шлемовете си.
  а след тях - Санчо Пансите.

 

  Тук морето е вечност.
  Кротко дипли легендите си.
  Католически статуи
  на Светото семейство
  слушат шепота в храстите.
  
  Тук морето е истинско.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...