28 sept 2012, 13:31

Малта

  Poesía » Otra
793 0 3

  Тук морето е църква -
  ветровита, тържествено пуста.
  И под купола звезден
  блещукат на кораби мачтите
  като хиляди свещи.
  Току-що е свършила службата.
  По крайбрежните улици
  с каменни еркери
  чувам крачките
  на стоманени рицари,
  влизащи в странноприемниците,
  поотметнали шлемовете си.
  а след тях - Санчо Пансите.

 

  Тук морето е вечност.
  Кротко дипли легендите си.
  Католически статуи
  на Светото семейство
  слушат шепота в храстите.
  
  Тук морето е истинско.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...