Sep 28, 2012, 1:31 PM

Малта

  Poetry » Other
794 0 3

  Тук морето е църква -
  ветровита, тържествено пуста.
  И под купола звезден
  блещукат на кораби мачтите
  като хиляди свещи.
  Току-що е свършила службата.
  По крайбрежните улици
  с каменни еркери
  чувам крачките
  на стоманени рицари,
  влизащи в странноприемниците,
  поотметнали шлемовете си.
  а след тях - Санчо Пансите.

 

  Тук морето е вечност.
  Кротко дипли легендите си.
  Католически статуи
  на Светото семейство
  слушат шепота в храстите.
  
  Тук морето е истинско.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...