28.09.2012 г., 13:31

Малта

790 0 3

  Тук морето е църква -
  ветровита, тържествено пуста.
  И под купола звезден
  блещукат на кораби мачтите
  като хиляди свещи.
  Току-що е свършила службата.
  По крайбрежните улици
  с каменни еркери
  чувам крачките
  на стоманени рицари,
  влизащи в странноприемниците,
  поотметнали шлемовете си.
  а след тях - Санчо Пансите.

 

  Тук морето е вечност.
  Кротко дипли легендите си.
  Католически статуи
  на Светото семейство
  слушат шепота в храстите.
  
  Тук морето е истинско.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...