18 ago 2016, 17:47

Малък нощен час

  Poesía
938 0 1

Часът е два и двайсет.

Малък час в нощта.

Голяма дупка в мрака

На моята бяла душа.

 

Чакам те самичка

С цигара във уста

Чакам с отчаяние

В два през нощта

 

И си мисля колко странно

Връзката ни бе така

И си мисля – колко вярно

Беше вечно в два часа

 

Малък нощен час

Грамаден безнадежден глас

Малък нощен час

Не остана буквичка от „нас“

 

Чакам те през падащи сълзи

Помня всички падащи звезди

Чакам те в безлунна нощ

Останала без капка мощ

 

Чакам те от толкоз време

Никога не бе до мене

Щом бях погребана в сълзи

А самотата в мен пълзи.

 

Идваше след дъжд качулка

За да видиш празна люлка

Идваше със закъснение

Щом 02:00 е вече във забвение.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Y. Panda Todos los derechos reservados

Признавам си, написах го за 15 минути. Прочетох го отгоре-отгоре. Не мога да кажа, че е прекрасно произведение. Исках само да споделя, защото съм тъжна.

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...