Часът е два и двайсет.

Малък час в нощта.

Голяма дупка в мрака

На моята бяла душа.

Чакам те самичка

С цигара във уста

Чакам с отчаяние

В два през нощта

И си мисля колко странно

Връзката ни бе така

И си мисля – колко вярно

Беше вечно в два часа

Малък нощен час

Грамаден безнадежден глас

Малък нощен час

Не остана буквичка от „нас“

Чакам те през падащи сълзи

Помня всички падащи звезди

Чакам те в безлунна нощ

Останала без капка мощ

Чакам те от толкоз време

Никога не бе до мене

Щом бях погребана в сълзи

А самотата в мен пълзи.

Идваше след дъжд качулка

За да видиш празна люлка

Идваше със закъснение

Щом 02:00 е вече във забвение.