18.08.2016 г., 17:47

Малък нощен час

932 0 1

Часът е два и двайсет.

Малък час в нощта.

Голяма дупка в мрака

На моята бяла душа.

 

Чакам те самичка

С цигара във уста

Чакам с отчаяние

В два през нощта

 

И си мисля колко странно

Връзката ни бе така

И си мисля – колко вярно

Беше вечно в два часа

 

Малък нощен час

Грамаден безнадежден глас

Малък нощен час

Не остана буквичка от „нас“

 

Чакам те през падащи сълзи

Помня всички падащи звезди

Чакам те в безлунна нощ

Останала без капка мощ

 

Чакам те от толкоз време

Никога не бе до мене

Щом бях погребана в сълзи

А самотата в мен пълзи.

 

Идваше след дъжд качулка

За да видиш празна люлка

Идваше със закъснение

Щом 02:00 е вече във забвение.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Y. Panda Всички права запазени

Признавам си, написах го за 15 минути. Прочетох го отгоре-отгоре. Не мога да кажа, че е прекрасно произведение. Исках само да споделя, защото съм тъжна.

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...