25 jul 2020, 10:55

Малък свят

  Poesía
871 7 13

Закачливият вятър оплел си е люлка -

от зеленото време на ореха.

А две малки щурчета - виртуози с цигулка,

с най-красивите ноти поспориха.

 

Под дебелата сянка по обед присяда -

тежко лятото. Да си почине.

И жужат покрай него пчели мармаладени

с пеперуди мастилено сини.

 

Нощем има комети, планети, простори,

над дървото, с корона разтворена.

И звезди са накацали. С тях една сова спори

за Луната. И е все ококорена.

 

Този свят е красив. Трябват само очи

и сърце, преизпълнено с обич.

Един орех зелен, прозорец, мечти

и голяма душа. Нищо повече.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деа Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, че наминахте Николай, Георги!🌹
  • Чудесен стих.
    Поздравявам те.
  • Светът е различно възприятие и с различни очи!
    Зависи под какъв ъгъл го погледнеш, с какъв фокус, леща, бленда, матрица, пиксел!
    Поздрави!
  • Юри, Марианка - 💖
  • Чуден свят! Трябват само очи! 😊

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...