25 июл. 2020 г., 10:55

Малък свят

868 7 13

Закачливият вятър оплел си е люлка -

от зеленото време на ореха.

А две малки щурчета - виртуози с цигулка,

с най-красивите ноти поспориха.

 

Под дебелата сянка по обед присяда -

тежко лятото. Да си почине.

И жужат покрай него пчели мармаладени

с пеперуди мастилено сини.

 

Нощем има комети, планети, простори,

над дървото, с корона разтворена.

И звезди са накацали. С тях една сова спори

за Луната. И е все ококорена.

 

Този свят е красив. Трябват само очи

и сърце, преизпълнено с обич.

Един орех зелен, прозорец, мечти

и голяма душа. Нищо повече.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деа Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, че наминахте Николай, Георги!🌹
  • Чудесен стих.
    Поздравявам те.
  • Светът е различно възприятие и с различни очи!
    Зависи под какъв ъгъл го погледнеш, с какъв фокус, леща, бленда, матрица, пиксел!
    Поздрави!
  • Юри, Марианка - 💖
  • Чуден свят! Трябват само очи! 😊

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...