25.07.2020 г., 10:55

Малък свят

870 7 13

Закачливият вятър оплел си е люлка -

от зеленото време на ореха.

А две малки щурчета - виртуози с цигулка,

с най-красивите ноти поспориха.

 

Под дебелата сянка по обед присяда -

тежко лятото. Да си почине.

И жужат покрай него пчели мармаладени

с пеперуди мастилено сини.

 

Нощем има комети, планети, простори,

над дървото, с корона разтворена.

И звезди са накацали. С тях една сова спори

за Луната. И е все ококорена.

 

Този свят е красив. Трябват само очи

и сърце, преизпълнено с обич.

Един орех зелен, прозорец, мечти

и голяма душа. Нищо повече.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деа Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, че наминахте Николай, Георги!🌹
  • Чудесен стих.
    Поздравявам те.
  • Светът е различно възприятие и с различни очи!
    Зависи под какъв ъгъл го погледнеш, с какъв фокус, леща, бленда, матрица, пиксел!
    Поздрави!
  • Юри, Марианка - 💖
  • Чуден свят! Трябват само очи! 😊

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...