25.07.2020 г., 10:55

Малък свят

866 7 13

Закачливият вятър оплел си е люлка -

от зеленото време на ореха.

А две малки щурчета - виртуози с цигулка,

с най-красивите ноти поспориха.

 

Под дебелата сянка по обед присяда -

тежко лятото. Да си почине.

И жужат покрай него пчели мармаладени

с пеперуди мастилено сини.

 

Нощем има комети, планети, простори,

над дървото, с корона разтворена.

И звезди са накацали. С тях една сова спори

за Луната. И е все ококорена.

 

Този свят е красив. Трябват само очи

и сърце, преизпълнено с обич.

Един орех зелен, прозорец, мечти

и голяма душа. Нищо повече.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деа Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, че наминахте Николай, Георги!🌹
  • Чудесен стих.
    Поздравявам те.
  • Светът е различно възприятие и с различни очи!
    Зависи под какъв ъгъл го погледнеш, с какъв фокус, леща, бленда, матрица, пиксел!
    Поздрави!
  • Юри, Марианка - 💖
  • Чуден свят! Трябват само очи! 😊

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...