13 nov 2012, 13:03
Мама
На жената, която ме отгледа
Мама сега е само снимка.
Присъствие недоловимо.
На млади вейки нежен шепот.
Самотен вик на тъжен вятър.
Пътека е в гората мама.
И песен на нещастна птица.
Разсъмване след нощ беззвездна.
Следи от дъжд по мойта буза.
Това е мама. Съществува
във мислите ми постоянно.
Във спомените приютена ...
Мама сега е само снимка.
Присъствие недоловимо.
На млади вейки нежен шепот.
Самотен вик на тъжен вятър.
Пътека е в гората мама.
И песен на нещастна птица.
Разсъмване след нощ беззвездна.
Следи от дъжд по мойта буза.
Това е мама. Съществува
във мислите ми постоянно.
Във спомените приютена ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión Registrarse© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
