13 нояб. 2012 г., 13:03

Мама 

  Поэзия » Другая
639 0 4
На жената, която ме отгледа
Мама сега е само снимка.
Присъствие недоловимо.
На млади вейки нежен шепот.
Самотен вик на тъжен вятър.
Пътека е в гората мама.
И песен на нещастна птица.
Разсъмване след нощ беззвездна.
Следи от дъжд по мойта буза.
Това е мама. Съществува
във мислите ми постоянно.
Във спомените приютена ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Предложения
: ??:??