laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
Nov 13, 2012, 1:03 PM

Мама 

  Poetry » Other
638 0 4
На жената, която ме отгледа
Мама сега е само снимка.
Присъствие недоловимо.
На млади вейки нежен шепот.
Самотен вик на тъжен вятър.
Пътека е в гората мама.
И песен на нещастна птица.
Разсъмване след нощ беззвездна.
Следи от дъжд по мойта буза.
Това е мама. Съществува
във мислите ми постоянно.
Във спомените приютена ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Random works
: ??:??