Мама
Пръстите ѝ непослушни
галят спомени за двама –
шарената стомна сгушва
хризантеми и циклама.
Старите нозе обхождат
старата сая, хамбара…
Остаряло псе и котка
нагощава с хлебец стар.
Дръвца от старата кория
припяват в старото кюмбе.
И грейва старата синия
с погача в кърпата-небе.
Трикрако столче ще залости
страха зад старата врата.
А дядовата брадва нощем
ще бди над вярата, честта.
Тя ще превърже стара болка,
приведена над стар албум.
Ах, как е остаряла, колко…
Годините брои наум.
И пак под старата лоза
преляла с глътка старо вино
къшей парещ хляб за помен,
ще впрегне болните нозе
измежду старите гробове –
да търсят новия ѝ дом
в обятията на баща ми…
Докато се превърне в кърпа,
извезана от детски спомен.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Геновева Цандева Todos los derechos reservados
