За теб ще пиша, мило мое Маме,
и знам, че думите в отвъдното летят,
ще пратя мислите си
да прегърнат те без време,
Обичам те от мене пак кънти!
Понякога живота не достига
да бъдеш с някой за ръце да те държи,
но затова пък имаме безкрайното всемирие
и там безкрайно любовта гори.
От мен ти сбогом няма да получиш
не смятам да обръщам своя гръб,
от слънчевото детство и веселие,
което помня как ми подари.
Поклон...
и много поздрави на дядо.
Обичам ви...
© Искра Радева Николова Todos los derechos reservados