2 jun 2016, 12:39

Маме

  Poesía » Otra
852 0 0

За теб ще пиша, мило мое Маме,
и знам, че думите в отвъдното летят,
ще пратя мислите си 
да прегърнат те без време, 
Обичам те от мене пак кънти!
Понякога живота не достига 
да бъдеш с някой за ръце да те държи,
но затова пък имаме безкрайното всемирие 
и там безкрайно любовта гори.
От мен ти сбогом няма да получиш
не смятам да обръщам своя гръб,
от слънчевото детство и веселие,
което помня как ми подари.

Поклон...
 и много поздрави на дядо.
Обичам ви...
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Искра Радева Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...