Мила мамо, как да ти кажа,
че ми липсваш, че няма те тука...
Как да поискам от тебе обич,
топла ласка, съвет и поука...
Телефонът е нашата връзка.
Сто години телефонни изминаха
от момента, във който ми каза
със очите си пъстри "Обичам те."
Аз обичам те, мамичко моя,
но обичам тази майка, предишната,
дето рани превързва след боя,
дето смее се, макар и подтисната.
Искам тук да си, мамо, при мене...
Раните станаха тъй големи.
Имам нужда от твоите сълзи,
да стопят трудности и проблеми...
Имам нужда от твоето рамо,
от ръцете ти, нежни и мои,
имам нужда от очите ти, мамо,
да намери душата покой...
© Цвети Todos los derechos reservados