Манипулация и иронично пророчество в Атлантида

Празник- Слънце в столичния град...

Охраняван в златна колесница

царят- бог със своята царица

води пак големия парад.

Следват ги и храмови жреци,

и натруфената горда знат -

да покаже кой е по- богат...

лицемерни, хитри подлеци.

И народ наивен се тълпи,

и с цветя безброй, и със хвалби

двойката владетелска залива.

И при все, че никой в шум не чува

шут пиян със лирата звънлива

иронично весел пророкува:

" Поколения поред градена -

хубава си, моя Атлантида,

но безумна алчност в теб е скрита

и от гибел ти си застрашена.

Царска кула днеска извисена

утре от вода ще е покрита.

Океанът никого не пита

и ще дойде с мощност настървена.

Бавно се пропукват в нощи, в дни

каменнозащитните стени

и пристъпва неизбежна драма.

По стените нищо не правете,

с кораби спасение търсете.

Тук надежда друга просто няма. "

Царят и царицата сега

по традицията много стара -

в плавен унисон ръка в ръка

стъпала изкачват към олтара.

На върха са двамата и царят

маха в знак и тишина е, ето -

обредите древни се повтарят,

избраният говори на Небето:

" Слънце- божество, велика сила -

на хора и земя чрез мен Ти дай

безбрежната си творческа закрила,

страната ни да бъде вечен рай! "

" Магически "  олтарът засиява

и в екзтаз тълпата полудява...