Празник- Слънце в столичния град...
Охраняван в златна колесница
царят- бог със своята царица
води пак големия парад.
Следват ги и храмови жреци,
и натруфената горда знат -
да покаже кой е по- богат...
лицемерни, хитри подлеци.
И народ наивен се тълпи,
и с цветя безброй, и със хвалби
двойката владетелска залива.
И при все, че никой в шум не чува
шут пиян със лирата звънлива
иронично весел пророкува:
" Поколения поред градена -
хубава си, моя Атлантида,
но безумна алчност в теб е скрита
и от гибел ти си застрашена.
Царска кула днеска извисена
утре от вода ще е покрита.
Океанът никого не пита
и ще дойде с мощност настървена.
Бавно се пропукват в нощи, в дни
каменнозащитните стени
и пристъпва неизбежна драма.
По стените нищо не правете,
с кораби спасение търсете.
Тук надежда друга просто няма. "
Царят и царицата сега
по традицията много стара -
в плавен унисон ръка в ръка
стъпала изкачват към олтара.
На върха са двамата и царят
маха в знак и тишина е, ето -
обредите древни се повтарят,
избраният говори на Небето:
" Слънце- божество, велика сила -
на хора и земя чрез мен Ти дай
безбрежната си творческа закрила,
страната ни да бъде вечен рай! "
" Магически " олтарът засиява
и в екзтаз тълпата полудява...
© Асенчо Грудев Все права защищены