Марионетка

Не плачи, когато те карат!

Не могат да сменят посоките в теб,

даже да се разминават,

с тебешир начертай пътя напред!

Като детска игра на асфалта

в квадратите скачай на дама!

Дори колене да ожулиш по малко,

знаеш, че без рана герой няма!

(Припев:)

Ако стоиш сега

там сам в ъгъла,

потърси в студа

моята ръка!

Щом една стена

ти скрива сянката,

Марионетка ти

не, не ù бъди!

Градът, огрян от слънце, отнето от теб.

Ти си блед мрамор мълчалив.

А сянката ти - рисунка от лед,

разтапящ се върху фона ù сив.

Черно-бяла снимка държиш в ръце,

но побързай, изгори я!

Тя е трънът в твоето сърце

и превърна дома ти в килия.

(Припев:)

Зад прозореца

щом вали дъжда,

потърси в студа

моята ръка!

Щом една стена

ти скрива сянката,

Марионетка ти

не, не ù бъди!