Не плачи, когато те карат!
Не могат да сменят посоките в теб,
даже да се разминават,
с тебешир начертай пътя напред!
Като детска игра на асфалта
в квадратите скачай на дама!
Дори колене да ожулиш по малко,
знаеш, че без рана герой няма!
(Припев:)
Ако стоиш сега
там сам в ъгъла,
потърси в студа
моята ръка!
Щом една стена
ти скрива сянката,
Марионетка ти
не, не ù бъди!
Градът, огрян от слънце, отнето от теб.
Ти си блед мрамор мълчалив.
А сянката ти - рисунка от лед,
разтапящ се върху фона ù сив.
Черно-бяла снимка държиш в ръце,
но побързай, изгори я!
Тя е трънът в твоето сърце
и превърна дома ти в килия.
(Припев:)
Зад прозореца
щом вали дъжда,
потърси в студа
моята ръка!
Щом една стена
ти скрива сянката,
Марионетка ти
не, не ù бъди!
© Таня Нецова Всички права запазени