Dec 8, 2011, 3:35 PM

Марионетка

  Poetry » Other
1.2K 0 1

Не плачи, когато те карат!

Не могат да сменят посоките в теб,

даже да се разминават,

с тебешир начертай пътя напред!

 

Като детска игра на асфалта

в квадратите скачай на дама!

Дори колене да ожулиш по малко,

знаеш, че без рана герой няма!

(Припев:)

Ако стоиш сега

там сам в ъгъла,

потърси в студа

моята ръка!

 

Щом една стена

ти скрива сянката,

Марионетка ти

не, не ù бъди!

 

Градът, огрян от слънце, отнето от теб.

Ти си блед мрамор мълчалив.

А сянката ти - рисунка от лед,

разтапящ се върху фона ù сив.

 

Черно-бяла снимка държиш в ръце,

но побързай, изгори я!

Тя е трънът в твоето сърце

и превърна дома ти в килия.

(Припев:)

Зад прозореца

щом вали дъжда,

потърси в студа

моята ръка!

 

Щом една стена

ти скрива сянката,

Марионетка ти

не, не ù бъди!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Нецова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...