Мария Магдалена
Свали от себе си последната преструвка.
Затвори очите, отпусни се.
Приготви се за най-истинската си целувка.
Позволи й да те преоткрие.
В тъмното с коси ще те докосна.
И пред тебе ще застана чисто гола.
Без илюзии, без да съм опасна,
без горчилката на всекидневната отрова.
Събличай се!
Не, няма страшно.
Много болка съм ти причинила.
Но виждал ли си мен, онази Малката,
скрила във очите си Мария.
Не си ми първия.
И грешна съм, признавам.
Но като Магдалена съм склонила поглед,
пред обичта ти мъжка се предавам
и коленича... за мене си Спасител.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Марина Todos los derechos reservados