Мария Магдалена
Свали от себе си последната преструвка.
Затвори очите, отпусни се.
Приготви се за най-истинската си целувка.
Позволи й да те преоткрие.
В тъмното с коси ще те докосна.
И пред тебе ще застана чисто гола.
Без илюзии, без да съм опасна,
без горчилката на всекидневната отрова.
Събличай се!
Не, няма страшно.
Много болка съм ти причинила.
Но виждал ли си мен, онази Малката,
скрила във очите си Мария.
Не си ми първия.
И грешна съм, признавам.
Но като Магдалена съм склонила поглед,
пред обичта ти мъжка се предавам
и коленича... за мене си Спасител.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марина Всички права запазени