10 mar 2009, 17:15

Март

  Poesía » Otra
735 0 3

съм март

в ъгъла на устните

те мълча повече от обич

на ръба на съня

слизат звездите в очите ми

знаеш тишината ми

по нацъфтелите вишни

мия прозорците на вчерашната скука

думите изчезват преди да са дошли

на всяко първо число

в чертите на деня ми

минало завито в стар вестник

бяла кутийка за сребърни истини

тайни и звук

омотовам се с тебе си

колкото вятър

колкото танц

колкото 2

се губя в гласа

на казаното всичко

настръхвам вишнево

нацъфтяло

съм март

повече от всякога

мълча

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зорница Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...